Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн, който е и член на

Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн, който е и член на Изпълнителния съвет на банката съобщи, че рецесията в Близкия изток продължава да оказва въздействие върху европейската стопанска система, като усилва несигурността и оказва въздействие както върху инфлацията, по този начин и върху икономическия напредък в еврозоната, оповестява Българска телеграфна агенция. Той съобщи това пред Комисията по стопански и парични въпроси на Европейския парламент в Брюксел, като уточни, че мирното съглашение в района е позитивно развиване, само че обстановката остава нежна и съществуват опасности от нова ескалация.

Още по тематиката

Пиер Вунш: ЕЦБ може да увеличи лихвените проценти още веднъж през юли Икономика / Свят, Финанси 19 юни 2026 ЕЦБ не изключва по-нататъшно стягане на паричната политика Финанси Икономика / Свят, Финанси 17 юни 2026 Кристин Лагард: Ръководството на ЕЦБ единомислещо реши да увеличи лихвените проценти с 25 базисни пункта Финанси Икономика / Свят, Финанси 11 юни 2026

Според Лейн по-високите цени на силата основават спомагателен инфлационен напън, до момента в който отслабеното доверие и понижените действителни приходи лимитират икономическата интензивност. Той означи, че въздействието върху инфлацията и растежа ще зависи от продължителността и интензитета на енергийния потрес.

Главният икономист на ЕЦБ уточни, че стопанската система на еврозоната се е свила с 0,2 на 100 през първото тримесечие на 2026 година, главно поради спад на регистрираната икономическа интензивност в Ирландия. Без Ирландия стопанската система на валутния съюз е повишена с 0,3 на 100, подкрепена от вътрешното търсене и износа.

По думите му пазарът на труда остава резистентен. Равнището на безработица е било 6,3 на 100 през април, покрай исторически най-ниските си стойности. Същевременно фирмите и семействата чакат известно намаляване на пазара на труда.

Лейн съобщи, че вътрешното търсене евентуално ще бъде по-слабо от предстоящото през март, защото спорът оказва напън върху доверието, а по-високите енергийни разноски понижават покупателната дарба. Въпреки това потреблението на семействата се чака да остане главен мотор на растежа.

Базовите прогнози на Евросистемата (централните банки на страните в еврозоната и ЕЦБ) от юни плануват напредък на действителния БВП от 0,8 на 100 през 2026 година, 1,2 на 100 през 2027 година и 1,5 на 100 през 2028 г.

Що се отнася до инфлацията, Лейн означи, че общата инфлация в еврозоната се е повишила до 3,2 на 100 през май по отношение на 3,0 на 100 през април. Годишната енергийна инфлация е останала на ниво от 10,8 на 100, до момента в който инфлацията отвън енергийния бранш е достигнала 2,4 на 100.

По думите му редица водещи знаци сочат продължаващ инфлационен напън през идващите месеци, в това число по-високи цени на вноса, възходящи разноски за първични материали и нарушавания във веригите за доставки.

Средносрочните прогнози плануват инфлация от 3,0 на 100 през 2026 година, 2,3 на 100 през 2027 година и 2,0 на 100 през 2028 година Краткосрочните инфлационни упования остават над равнищата отпреди експлоадирането на спора, до момента в който дълготрайните упования не престават да се движат към задачата от 2 на 100.

Лейн съобщи, че постъпилите данни за енергийния потрес и отражението му върху инфлацията са подкрепили решението на Управителния съвет на „ Европейската централна банка “ да увеличи главните лихвени проценти с 25 базисни пункта през юни.

Той акцентира, че Управителният съвет ще продължи да следи деликатно развиването на обстановката и ще взема решенията си въз основа на постъпващите стопански и финансови данни, без авансово да се ангажира с съответна траектория на лихвените проценти.

В умозаключение Лейн съобщи, че макар отрицателното въздействие на рецесията върху растежа и инфлацията, устойчивият пазар на труда, постоянните салда на семействата и обществените вложения могат отчасти да смекчат следствията за стопанската система на еврозоната.